Personal site

Faith No More откриват SPIRIT of Burgas

mopcku — Sat, 25 Jul 2009 11:53:58 GMT

Хедлайнер на феста е и още една любима на българските фенове група - Fun Lovin’ Criminals

Имаме удоволствието официално да потвърдим слуха, че на 14 август Faith No More ще разтресат главната сцена на SPIRIT of Burgas. Една от най-любимите групи на българските рок фенове ще е основен хедлайнер на фестивала, който само след едно свое издание бе номиниран за най-добър на Стария континент от Европейската Асоциация на фестивалите YOUROPE.

Faith No More е сред групите, оформили рок звука на 90-те години. След разпадането й фронтменът Майк Патън и басистът Били Гулд представиха с голям успех в България различни свои музикални проекти. И на двамата постоянно беше задаван въпросът „Има ли надежда отново да ви видим заедно?”

Новината за повторното събиране на бандата взриви музикалния свят и феновете започнаха да гадаят къде ще могат да я видят и чуят. Много от българските й почитатели стегнаха багажа и зачакаха обявяването на дата за концерт в чужбина. В крайна сметка ще се наложи рокаджиите от цяла Европа да пътуват до Бургас, за да видят на живо Faith No More.

Друга приятна изненада за феновете на SPIRIT of Burgas е потвърденото участие на Fun Lovin’ Criminals в тазгодишното издание на фестивала. Винаги елегантните и супер стилни нюйоркчани ще се качат на главната сцена на 15 август.

Имената на хедлайнерите за последната вечер на фестивала – 16 август, все още се пазят в тайна.

SPIRIT of Burgas dance nights ще бъдат програмирани от водещите промоутъри в страната

За настроението на денс маниаците и тази година ще се погрижат най-добрите диджеи. На 14 август сетове ще пускат артисти избрани от H.M.S.U., на 15 август - от METROPOLIS, на 16 август - RENESANZ. Скоро ще бъдат обявени имената на всички диджеи, които ще вземат участие в SPIRIT of Burgas dance nights.

Билети за фестивала ще се продават от 18 май в мрежата на Евентим

SPIRIT of Burgas е фестивалът, който все още предлага едни от най-евтините цени на билети в цяла Европа.

До 10 юни феновете ще могат да си закупят еднодневен билет на промоционална цена от 35 лв. След тази дата билетите ще струват 40 лв. На касите при входа на фестивала дневният билет ще струва 50 лв.

Тридневните билети също ще се продават на промоционална цена от 90 лв. до 10 юни. След тази дата те ще струват 100 лв., а на входа на фестивала – 120 лв

Renesanz захранват с техно звук фестивала SPIRIT of Burgas

След редица успешни мероприятия през първата половина на годината, най-голямата българска техно организация Renesanz ще се погрижи за програмата на основната денс сцена на закриващия трети ден в тазгодишното издание на фестивала SPIRIT of Burgas.

Хедлайнер през нощта на 16.08.2009 ще бъде легендарния холандски техно продуцент Speedy J, записвал и издавал за култови лейбъли като Warp, NovaMute и Plus 8, и който ще представи ексклузивно лайв шоу. Втори в лайнъпа ще е немския виртуоз Alexander Kowalski, популярен със своето интелигентно и в същото време енергично звучене. Последният от гостите – топ-експорта на Австрия Mario Ranieri – е представител на тежката техно артилерия и един от вечните фаворити на българската публика.

Зад пулта също така ще застанат домакините от Renesanz - Balthazar и JackRock, както и Stephan Panev с откриващ сет. "Поласкани сме от поканата да сме част от второто издание на Spirit Of Burgas. Очаквайте на 16 Август една динамична и запомняща се Renesanz нощ под звездите ", коментират Balthazar и JackRock.

Холандската денс електронна гилдия със самостоятелна сцена на SPIRIT OF BURGAS

Eдна от големите новости тази година е напълно самостоятелна сцена, посветена на холандския електронен саунд. GO DUTCH STAGE ще е поле за изява на около 20 имена от съвременната денс електроника на Холандия. Минимъл, техно и хаус ще звучат от 20.00 часа до рано сутрин в трите последователни нощи в тази зона.

На всяка една от датите различни холандски денс електронни организации ще представят диджеите и промоутърите, които подкрепят.

Нощта на 14ти август е запазена за артистите на издателската компания Remote Area, презентираща приоритетно дебютанти, но със силен потенциал за звездна кариера. Имената, които ще пускат на SPIRIT OF BURGAS са руснака Makcim, който от години живее в Холандия и се увлича от дълбокия ритмичен секси хаус и супер модерния минимъл; Lauhaus – диджей и продуцент, познат на холандската клубна сцена от десет години насам; Boris Werner – едно от най-желаните имена днес из клубовете на Амстердам, с напълно разнообразен сет, вариращ от хаус, през фънки хаус до енергично техно; Julien Chaptal, чийто талант вече е признат от големите имена в електронната музика. Стартовата вечер на GO DUTCH STAGE ще се случи и с подкрепата на промоутърската агенция Kazz Electronic.

Една от най-силните институции на холандската електронна сцена – Rush Hour, ще презентира артистите, които подкрепя през втората фестивална вечер. Antal – иноваторът на нови звуци, е сред тях. Останалите са наследствения диджей и продуцент Cinnaman; представителят на new school вълната Tom Trago; емблематичното име за холандския електронен ъндърграунд Aardvarck; Nacho Patrol aka Legowelt, чиито диджейски търсения минават през дълбокия чикагски хаус, романтичния гето технофънк, еврохоръра... изобщо стилове, които младия холандец сам твори и налага.

Финалната нощ на GO DUTCH STAGE ще мине под знака на Welcome to the Future – организацията, чиято мисия от 1996 г. насам е непрестанния възход на Холандската електронна сцена. Лайн-ъпът тук върви с William Kouam DJoko – бивш танцьор, чиято същинска соло кариера на диджей започна през миналата година; Quazar – дуото, прочуло се още през 1991г. с дебютния си рилийз “Seven stars/Day glo”; Tom Ruijg, който ще промотира на SPIRIT OF BURGAS най-новата си продукция; представителката на женското съсловие в света на диджеите - Dorine Dorado; Robert Powlson, известен с практиката си да кани музиканти на живо за сетовете си; Wouter Smit, който ще застане зад пулта заедно с приятеля си Rob Powlson; Tony Boogs, гостувал вече в България, на едно от изданията на музикалната конференция SeeMe; Rik и всичко това върху фона на живи перкусия изпълнения от A3 Abbo.

GO DUTCH STAGE е спонсорирана от MUSICXPORT и 365 MAG.

MusicXport.nl е инициатива на Buma Cultuur и Music Center the Netherlands (MCN), чиято цел е да популяризират профила на холандските артисти извън границите на страната им. Инициативата работи като установява контакти с агенти, промоутъри, фестивали, звукозаписни компании и медии, както и като ги захранва с информация за своите артисти и активности. MusicXport.nl също така подкрепя гигове и рилийзи посредством организирането на промоции, консултантска дейност и маркетинг анализи на съответния чуждестранен пазар.

365.mag е международно електронно списание, отразяващо интернационални денс събития, например Winter Music Conference в Miami или Popkomm в Berlin. В собствената си страна, списанието обслужва интересите на музикални събития и клубове като Panama и Sugar Factory, Doornroosje и club 013. Също така е обвързано с мисията на фестивали като Rockit open air, Free your mind и Amsterdam dance event (където обикновено се грижи за организацията около уъркшоповете). 365Mag работи активно с Ableton Live music software.

Британците от Dreadzone ще възпламенят музикалното пространство на Spirit of Burgas

След появата на хедлайнерите от Faith No More, еклектичния звук на Dreadzone е още една причина на 14ти август да сте на брега на Бургас.

В разгара на лятото Европа танцува с енергията на летните музикални фестивали, а България брои дните до най-големия си музикален форум – SPIRIT of Burgas!

Вече може да прочетете, че още една британска група е потвърдила участието си на основната сцена на феста.

В първият фестивален ден – 14-ти август ще гледаме Dreadzone – уникална група, която съчетава в музиката си звука на дъб, реге, техно, транс и етно музика. Те са създадени в началото на 90-те от музиканти от невероятната формация Big Audio Dynamite. Имат издадени 8 албума - пълни с изключително богата на въображение и модерни музикални похвати музика.

От началото на юли в големите музикални интернет магазини може да се намери новия сингъл на Dreadzone - 'Beyond A Rock'. В него участва и легендарния реге певец Earl 16!

За да видите истинската звукова и концерта мощ на британците Dreadzone – посетете тяхната myspace страница http://www.myspace.com/gregdread , както и youtube.

"Бони М" открива пясъчните фигури в Бургас

mopcku — Thu, 25 Jun 2009 09:17:01 GMT

исколегендите "Бони М" ще открият втория фестивал на пясъчните фигури в Бургас на 2 юли. Това ще стане минути преди концерта им в Летния театър, съобщиха организаторите от общината.

Във второто издание на феста ще участват 18 автори от Чехия, Полша, Русия, Холандия, САЩ, Португалия и България. В изложбата, която е единствена по рода си у нас, има и трима бургазлии - Атанас Стоянов, Любомир Коцев и Добромир Вътев.
"По този начин осъществяваме една от целите на фестивала - създаването на родна школа в това изкуство", каза Михаил Куцев, директор на общинско предприятие "Летен театър и фестивали".

Експозицията от пясъчните фигури отново ще бъде разположена до хотел "Парк".
Тази година в средата на пясъчния град ще се извисява 8.50 метрово дърво на приказките, на чийто връх ще има гнездо с два щъркела. Централната композиция ще бъде изваяна съвместно от всички скулптори-участници във фестивала.

Бургазлии и гостите на града ще имат възможност да разгледат скулптурите до средата на септември. По идея на Владимир Кураев, артистичен директор на фестивала, те са подредени във формата на спирала и целият ансамбъл всъщност представлява един слънчев часовник. Така през светлата част на деня сянката на приказното дърво ще посочва една след друга останалите скулптури.

Посетителите на фестивала ще могат да си направят снимка с Ромео и Жулиета, Джаба от "Междузвездни войни", Шрек, мамута и саблезъбия тигър от анимационния филм "Ледена епоха". Тази година фестивалът ще бъде още по-пищен и мащабен.

Използваният пясък за моделирането на 28-те фигури е 3300 т. Цените на билетите тази година са по-ниски от миналогодишните - 1 лв. за деца и 3 лв. за възрастни.

Страстите на един бургаски вагабонтин в Страсбург

Velikova — Mon, 27 Apr 2009 21:11:18 GMT

За Франция съм слушал толкова много, че когато получих покана да посетя европейския парламент в Страсбург, извиках като прежаднял участник на винена дегустация Уи, Уи, Уи!!!
Нямаше как да не ме изпълнят възторзи и трепети, защото в своето вече 41 годишно житие битие така и не успях да превзема и тази дестинация...зер цялата си дива балканска прелест нося ежедневно опакована в дрехи алафранга, ама тук ме гледат само родни пейзани и мизирабльи, а не французи и ооооооо, манифик французойки.

Началото на пътешествието
И така, сложих си големите мускули, избръснах се, изкъпах се, целунах жената и децата, взех чорапи, кюлоти, ризи, яке, грамаден куфар, помолих се на небесния си покровител за добър път и се качих на дилижанса, който бяха осигурили организаторите на пътуването.
По пътя толкова се развълнувах, че чак заспах и пропуснах да видя как към нас са се присъединили пилигрими от Сливен, Нова Загора и се събудих чак в Стара Загора, където по-голямата част от моите спътници изрази неистов мерак да посетим тамошния мол.

Абе, какъв е тоя нездрав интерес към магазинната и търговска мрежа в старозагорско, бе!!! За Франция сме тръгнали, пък ще киснем в някакъв си магазин, пардон мол.
И с неохота затътрузих нозе по етажите на търговския обект и накрая изтощен от вълнения изядох порция кюфтета по чирпански.

Тъпо, тъпо. Като знаех, че ми предстои да опитам най-хубавата кухня на света, демек френската, пък тук съм загризал някакви нещастни кюфтаци...абе, сам се наругах заради работническо селския си избор. Друго си е нещо по-така алафранга, да речем сорбе от малбини или нещо там от сорта.
После, обзет от кулинарни копнежи, неусетно пак съм заспал, а останалите пътешественици се веселили, яли и се смяли.

Летище София
Чекирането мина без никакъв проблем, направо по европейски стандарт. Дори ме попитаха къде искам да седна до прозореца или до пътеката и аз си избрах близост до илюминатора, че да гледам. И ето ме в самолет на Луфтханза с полет до Франкфурт.

И до мен седна една мама, с малка дъщеря и с още по-малко синче и то рева, та се къса през целия полет. А отстрани бащата немец даваше съвети как да се усмири потомството му, пък носът на ревльото чак протече от реване.

И когато щях да извикам на висок глас към моите спътници ,
Абе тази жена няма ли най-сетне да изсекне този малък звяр!?!?
жената се обърна към мен и ми каза на чист български
Извинявайте, дано малкия не ви е изнервил с този плач, а аз лицемерно отвърнах
Ама моля ви се, нека си плаче детето, нека се успокои, а мислено благодарих на провидението, че си държах устата затворена.

Хм, жената си мязаше на германка, пък се оказа нашенка. Малеййй, как щях да се изложа.

Летище Франкфурт три часа по-късно
При приземяването чак ме сви стомаха. Не, не от атмосферното налягане. Неразположението на стомаха ми беше породено, да ме прости Господ, от черна завист. Боже, прости ми, че споменавам напразно името ти, но такъв чист, зелен и подреден град видях от въздуха, че родният Бургас ми се стори като фалирало сомалийско село.

А пък колко футболни терени и места за спорт зърнах от висините, чак ме хвана гняв, щом се сетих на какъв едрозърнест асфалт играем всяка седмица футболни мачове и как изглежда детската площадка, където синът ми израсна. Еееехххх....

21 април Вестник «Франкфурте алемайнге цайтунг” онлайн издание
Айн булгарише кретен кацна на летище Франкфурт и гледаше абориген. Диезе гросе кретен се рееше из терминалите без цел и посока и гледаше облещено идиотски.

Хм, ами как по друг начин да гледам, след като летището във Франкфурт е ако не ме лъжат статистическите ми познания четвърто по-големина в света. Огромно е, мащабите му надхвърлят всичко познато. В която и посока да погледнеш е все летище, а многобройните сгради и нива съвсем те дезориентират, особено ако си свикнал с родните мащаби.

С леко напрежение тръгнахме да дирим автобуса за Страсбург, накрая го намерихме, шофьорът му се оказа руснак и се разбрахме лесно. Натоварихме са на моторното превозно средство и поехме към Франция.

В ляво и в дясно ниви, градове, села, осветени замъци по хълмове, широки магистрали, поддържана пътна маркировка, идеално асфалтово покритие и ...пак се развълнувах и пак заспах. Малко по-късно се събудих, за да видя как преминаваме границата. Направихме го толкова лесно, колкото аз влизам от коридора в спалнята у дома, демек просто минахме покрай табелата с надрис «FRANCE” и воала, ето ме в държавата, където никъде не съм бил.

И пак опулено гледах и се чудех как всяка педя земя край пътя е обработваема, а в градовете и селата постройките са ниски...така неусетно притъмня, а вълнението ми от пътешествието пак премина в сън.

Събудих се в Страсбург, където автобусът ни стовари до някакъв площад, ние се наредихме до една спирка и зачакахме...не знам какво чакахме, но на десетата минута ни направи впечатление, че един автобус си е паркирал там и не тръгва...оказа се, че шофьорът му е чакал нас, но понеже никой не се сети да го заговори и дружно играхме етюд от абсурдния театър «в очакване на Годо”.
И се натоварихме отново, пък петнайсетина минути по-късно вече се настанявахме в хотела.

За хотелската стая мога само да кажа, че беше малка колкото спестяванията на български пенсионер. В нея ме втрещи едно уникално дизайнерско решение. Една и съща врата затваряше банята и стаята, т.е ако се усамотиш в банята имаш видимост към леглото, но ако някой иска да се уедини в стаята, тогава се оголва банята. Абе, тесничко беше.

И понеже бяхме изгладняли от пътя, тръгнахме като балканска орда да търсим нещо за хапване. Наблизо имаше някакво заведение с дюнери, шиш кебап и кюфтета...
Аз презрително се измях...не ми стигат кюфтетата по чирпански, които преживях в старозагорския мол, ами сега и във Франция да гълтам от същото, ааа, не моля ви се...

Реших да потърся нещо по така изтънчено, което да импонира на кулинарния ми натюрел.
И накрая видях един бар ресторант да работи, посрещнаха ни русолява сервитьорка и як барман.
Има ли пица?
Но мосю...
Ами, има ли нещо за ядене?
Ами, само дюнер мосю..

Хм, явно арабската кухня е превзела всичко - констатирах аз и поръчах един дюнер, като си представих как ще ми донесат нещо подобно на онези клисави бургаски питки, в които има две резенчета домат, кълцано сухо зеле, две кръгчета краставица, няколко парченца месо и много чеснов сос.
Донесоха ми половин хляб, пълен с много месо, с домати и с още нещо...наядох се царски...
Преди да заспя в тясното си легло се замечтах
Еее, утре най-сетне ще хапна нещо френско....

22 април пешеходен туризъм
Страсбург се оказа много красив. Един от символите му е храм.
Катедралата «Нотр Дам”, демек нашата дама, т.е Дева Мария , се оказа изумително архитектурно творение. Строили са я близо четири века и майсторите явно са дали най-доброто от себе си.

Как да ви я опиша. Представете си постройка, изградена от пясъчник, дълга около 100 метра, широка около 50 метра, висока 30 метра, а над всичко това се издига 40 метрова основна кула. Фасадата е цялата изпъстрена с малки скулптори, които са толкова изящни, че очакваш всеки момент да се размърдат и да ти кажат «Чадо, не се пули така идиотски към нас, че не е възпитано”

В единия край на катедралата има уникален часовник, до него е издигнат пък «стълбът на ангелите”, по който фигурите на Исус Христос, на апостолите и на ангелите са невероятно правдоподобни, сякаш не са от мрамор, а от плът и кръв.
Но стига религиозен екстаз. През вековете храмът е бил ту протестантски и тогава махали украсата по стените, ту католически и тогава отново ги слагали, но днес си е в лоното на римския папа.

Около градския символ са разположени старинни сгради с островърхи покриви, където се виждат много малки прозорчета. Оказа се, че заради влажната почва архитектите проектирали в стари времена мазетата по таваните, а не под първия етаж...т.е държали си киселото зеле по покривите. За зелето после ще ви разправям, защото екскурзоводката ни заведе в най-прочутия местен квартал

«Малката Франция”

Всичко започнало през 16 век, когато французите вече били завоювали Страсбург от немците. Френските хусари, улани, гренадири и прочие родове войски намерили тук ласки и милувки, но пламнала епидемия от сифилис.Имало страшно много болни, които били изолирани точно в този квартал, а заболяването им дипломатично било наречено «френската болест”

Та, по този начин се появил топографския обект «малката Франция”. А палавият му дух се усеща навсякъде, дори по масите на кръчмите, където да се гушнат мъж с мъж не е нещо непознато. Поне един пилигрим от нашата група го видя с очите си и ме извести, ама аз къде блях, че не видях...абе, не знам.
Е, по някоя французойка ще да е било.

Френските жени
Що се отнася до жените...ще бъда пестелив в описанията, защото жена ми ще чете това и трудно би приела възторзите ми. Накратко...французойките са елегантни, артистични и добре облечени, жени с индивидуалност и стил. Една близо 75 год. бабиера със синя коса и прическа си пазаруваше пред очите ми бански костюм от марката «Триумф”, а на мен ченето ми направо висна до земята при тази гледка. Това е то французойката, елегантна до края на дните си. И има много грациозни създания по улиците, по парковете и по магазините, сигурно заради кухнята ще да е.

Френската кухня

22 април обяд
Най-сетне се изправих лице в лице срещу най-добрата кухня в света.
Вече ни бяха предупредили, че местният кулинарен специалитет е кисело зеле с риба. Стори ми се много странно това съчетание и затова си поръчах кисело зеле с осем вида месо, демек «шокрют с нещо си”..не питах какво е месото, че да не ми отговорят конско и кучешко и да припадна.

Сервитьорът се оказа сърбин и ми донесе огромна купчина запарено зеле, киснато в оцет и върху него няколко странно изглеждащи изкъпани наденици и парчета мазно месо.
Нокдаун, а стомахът ми обяви стачка. Ще ви спестя подробности, но бях разочарован толкова много, че дори и шоколадовият мус не ме зарадва.

22 април вечеря
Пореден ресторант. Поръчах си льо петел отново със зеле, щото нямали льо пиле или ла кокошка. Пернатото го чаках почти час и накрая ми го докараха освен със зеле и с някакви препържени тестени парчета, които определиха като «елзаски спагети”. Преглътнах с голямо усилие на волята си малка част от порцията си, а за десерт си взех крем брюле, щото уж ми е познато. Все едно, че се запознахме отново с този десерт. Не го харесах, пък и той мене. Разделихме се.

23 април - вечеря в ресторант «Старата митница”
Вече бях твърдо решен най-сетне да улуча нещо хубаво от прочутата френска кухня. На първо време една зелена салата с бекон. След дълго чакане получих чиния с огромна купчина зелено растение и върху него четири тънички резенчета бекон, които изядох бързо, но после започна мъката. Зеленият треволяк се оказа глухарчета, обило заляти със сметана, дижонска горчица и със оцет.

Две три хапки от ливадния райграс накараха ушите ми да запищят, а очите ми се насълзиха от лютивата зеленина. Зарязох салатата и след нервно четене на менюто се спрях на кордон бльо, защото ми е познато и освен това в него нямаше никакво зеле. Блюдото ми пристигна и парчето панирано, мазно и тежко за преглъщане творение си остана почти цяло в чинията. Там останаха и поредните препържени късове тесто, които вече ви казах, че наричат елзаски спагети. На вкус бих го определил...хм...както и да е..не ставаше за ядене.

Аз съм позитивен човек и реших да наваксам с десертите. След кратка консултация със сервитьорката си избрах «ром баба”, което според обясненията се оказа кекс с ром.

Половин час по-късно ми донесоха една бутилка ром от Мартиника, а след още десетина минути ми подадоха чиния с нещо като хляб, гарнирано с грамадна топка сметана и пет стафиди. Оказа се наистина хляб, който е бил потапян във вода и на вкус си беше точно така...като мокра филия. И всичко това трябвало да се залее с ром. Не, мерси..ще пропусна. Зарязох и това.

Не искам да ви говоря повече за френската кухня. Яжте си я вие, няма само аз да съм прецакан, я.

Още за Страсбург
Името на града не се превежда като бюргер, който бил изпълнен със страст. Просто две щрасета / улици на немски/ се срещали на един бург, т.е мост и така го нарекли Страсбург. Има около 260 000 жители, красив, чист, подреден, зелен град, с корабчета по реките, велоалеи навсякъде и усмихнати и любезни хора.
Местните жители се препитават основно от туризъм, обслужване на чиновниците от европарламента и европейския съд, лозарство, винарство и това е всичко.

Средната заплата е между 800 и 1200 евро. Хората си живеят кротко и спокойно, а между другото пред нашите гнусни панелни блокове в Бургас са паркирани много по-скъпи и мощни коли, отколкото по техните улици. Според една от градските легенди местните хора не купували автомобили от марката BMV, защото на нея се хвърляли богати араби, затова франсетата предпочитали местното производство и то колкото се може по-малолитражно. Естествено и те си имат гета, но тях ги подминах.

Но ви гарантирам без следа от нихилизъм, че на този етап в Страсбург е по-добре за живеене отколкото в моя любим роден Бургас. Някой ден може и да ги надминем, защо не. Поне кухнята по нашите ресторанти не те кара да изпадаш в мирова скръб.

Обноски и общуване
Леле, колко са възпитани тези хора. Навсякъде бонжур, бонсоар, оревоар и прочие. Дори когато влязох в една тоалетна на градския площад, очаквах някой да ми каже «бон писоар мосю” е, никой не ми каза нищо такова, защото най-много да се бях стреснал и да ...намокря я крачол, я два.

Език
В Страсбург е логично да говориш на френски. Можеш обаче да хортуваш и на немски, не е проблем и да говориш на английски. Ще те разберат, но дали ти ще разбереш събеседниците си, ами това е въпрос на шанс. После току виж пак си получил нещо с кисело зеле в чинията.

Френска мода
Ясно е, че не всички хора по улиците носят дрехи на Ив сен Лоран или Лакроа, чанти на Луи Вютон или обувки Бали. Но повечето хора са добре облечени, а по магазините има постоянно разпродажби. Е, не видях никъде бесни пенсионери да купуват банани по 99 евроцента или възглавници за две евро, но пък няма смисъл да си спомням за бургаските пазарни истерии.
Накратко, за всекиго има по нещо хубаво.

Европарламент
Депутати , асистенти, съкретари, сервитьори, посетители, екскурзоводи, охрана..тълпи..хиляди хора във футуристична сграда на брега на реката.
И в цялото това хилядно преселение на народите има 18 български депутати. На нас ни говориха с огромно уважение за депутатката Румяна Желева. Била креативна, работлива, нахъсана и отговорна и затова я харесвали.
Има си хас да не я харесат, ами нали си е наше бургаско момиче.

А иначе от парламента, където решават съдбините на Европа, до центъра си за 15 минути пеш покрай реката. И пак красиви сгради, красиви полянки и прочие такива хубости.

Духът на Европа
Всичките ни събеседници в европарламента ни набиваха в главите само едно.
«Тук се вършат важни неща за всеки един европеец, тук се случват важни събития, тук се взимат важни решения и за България, тук имате приятели...”
Хм, един голяяяяяяям приятел на България ни заяви с отработена дикция на оратор
«Всеки път, когато съм в прекрасната ви столица Букурещ....” ъъъ...повече не слушах този приятел.

Както и да е. Европарламентът е наистина респектираща институция. И докато го обикалях, си мислех, че в комисиите му, по заседанията, в пленарната зала, абе, дори в ресторанта му, не могат да влизат измислени и случайни хора.
Затова вече знам, че трябва да гласувам на евроизборите, за да пратя там читави българи, които да отидат там, да видят, да научат хубавите неща и да наложат наученото у нас.

И току виж някой ден Бургас задмине Страсбург, а България придобие същата тежест като Франция.
Не се смейте, не съм луд.
И кухнята ни е хубава и жените ни са хубави и ...абе, айде стига толкоз.

Проблясъци!

mopcku — Wed, 04 Mar 2009 13:57:15 GMT

"Най-несправедливото нещо в живота е начина по който свършва. Егати, животът е труден. Отнема голяма част от времето ти. И накрая какво получаваш? Смърт! Какво е това, някаква премия?
Мисля, че жизненият цикъл е обърнат наопаки. Първо би трябвало да се умира, да се отметне това от графика. След това отиваш да поживееш в старчески дом. Оттам те изритват, защото си прекалено здрав. Отиваш и си получаваш пенсията. След това, при започване на работа, за възнаграждение получаваш златен часовник на първия работен ден. Работиш 40 години, докато станеш достатъчно млад, за да се наслаждаваш на пенсионирането. Пиеш, веселиш се и се подготвяш за гимназията. Стигаш до началното училище, ставаш дете, играеш си, нямаш отговорности, ставаш бебе, после влизаш обратно, прекарваш последните си 9 месеца в луксозна обстановка с централно отопление, джакузи, румсервиз на почукване, и накрая свършваш като оргазъм. Амин!"

Джордж Костанза

Искам да поздравя Морския...

Velikova — Sun, 22 Feb 2009 13:27:30 GMT

с този нов негов блог и е време да го насрои като хората, че
нещо не мога да се оправя навсякъде...
Има нужда от още конструктивни настройки! Иначе Назадраве!

Морската градина в Бургас

mopcku — Fri, 20 Feb 2009 09:07:46 GMT

Първото нещо, което изниква в ума на всеки бургазлия, щом го попитате коя е най-голямата забележителност на Бургас, е Морската градина. Няма по-романтично място от парка край морето на Бургас. Това е сърцето на града, до там водят всички пътища, там се ражда първата любов и там си отива поредната.

Изграждането на Морската градина започва в далечната 1910 г. Тогава в Бургас е назначен за управител-градинар един млад и амбициозен специалист от Варна - Георги Духтев. Той учи в Айсбург (Австрия) паркоустройство и след пристигането си в Бургас прилага всичко научено в създаването на градския парк.

Младият градинар превръща голото ветровито пространство между града и морето в един от най-красивите паркове в България. Благодарение на страстта му към екзотичните растения и до днес в градината има стотици видове растения, които внасят екзотика в парка, а старата част на Морската градина, или една четвърт от нея, е обявена за паметник на парковото изкуство. Площта на парка е 600 дка и ще са ви нужни няколко часа, ако искате да го обиколите.

Ако започнете разходката си по улица „Богориди”, първото нещо, което ще ви заплени още с навлизането ви в парка, ще е невероятната гледка, която се разкрива от терасата, която всички бургазлии наричат ”парапета”. Встрани от него се намира Морското казино, построено през 1938 г. на мястото на някогашния морски бюфет. За съжаление казиното днес е полуразрушено и не функционира от години.

Непосредствено до него се намира „охлювът”. Това е малка сцена, на която през лятото се изнасят концерти за бургазлии и гостите на града. Край ”охлюва” и фонтаните до него се събират млади и стари, защото там е най-прохладното място в целия парк.

На една от централните алеи на градината се намира паметникът на А.С.Пушкин. Той е създаден през 1951 г. от Петко Задгорски и един от най-красивите паметници на поета в света. Паметникът на Пушкин също е емблематичен за бургазлии и не остава без положени цветя и венци. Съвсем близо до него се намира паметникът на големия бургаски поет Христо Фотев, както и балерефът на полския поет Адам Мицкевич. Продължавайки по алеите на север, ще стигнете до красив фонтан, обграден от уникална цветна градина, която ще ви заплени с форми и цветове. А малко в страни от нея се намира къщата на Георги Духтев. За да е близо до своите любими растения, общината навремето му предоставила възможността да живее сред тях.

В края на цветната градина се намира Летният театър. През цялото лято тук изнасят концерти много изпълнители от цялата страна. Детският кът се намира близо до театъра и там впечатление ще ви направи стената на приказките, която е декорирана с керамични фигури от детски приказки. Тук децата могат да се забавляват с различни видове люлки, блъскащи се колички и въртележки, докато вие си пиете кафето на спокойствие.

На това място всяко лято се провежда и станалият вече традиционен BlueZZfest, който събира фенове от цялата страна.

Продължавайки все така на север, ще се озовете до Пантеона - величествена сграда, построена по времето на комунизма. Днес вечният огън в нея не гори, а сградата за съжаление е неизползваема. Преди години точно тук, пред Пантеона, са се събирали всички абитуренти на града.

Малко по на север от Пантеона се намира мястото, където всяка пролет се провежда традиционното международно изложение на цветя „Флора – Бургас”. В продължение на няколко дни това място се превръща в цветна приказка.

В края на Морската градина се намират няколко тенис-корта и конна база. В целия парк има поставени пейки, детски люлки и пързалки, а съвсем наскоро се откри и фитнес на открито, където всеки може да тренира безплатно.

Ако се уморите да се разхождате, Морската градина предлага много кафенета, няколко дискотеки и прословутите „капани”, които се намират на самата плажна ивица.

Източник

Животът в САЩ

mopcku — Thu, 19 Feb 2009 10:27:26 GMT

3 април 2005 година

Казвам се Майкъл Даун. Аз живея в САЩ. Това е страната, около която се въртят земята и слънцето. Наскоро даже написах реферат на тази тема, и учителят ми писа шестица.
Днес станах рано. Сутринта първо се претеглих. Ура! Отслабнал съм с още 200 грама. И сега съм само 145 кг. А само преди месец бях 146! Но татко каза, че ако не отслабна, момичетата няма да искат да се срещат с мен. Аз всъщност предпочитам момчетата - да се срещаш с момичета е толкова старомодно!

След това закусих. Закуската ми беше диетична — овесени ядки с обезмаслено мляко и две препечени филийки с конфитюр. Завърших с лек десерт от 4 двойни хамбургера.
На закуска беше весело. С баща ми се съревновавахме кой ще пръдне по-силно. Аз победих. Сега дъртия ми дължи 5 кинта. Ако не ми ги даде до довечера — ще го осъдя.
Училището ми е много далеч от къщи — на цели 500 метра. Добре, че имам кола. Затова успях да стигна само за час, задръстването беше за кратко. Уроците бяха скучни. Например, по история учителят разправяше някакви глупости, че Америка я бил открил някой си Колумб. Как въобще такива ги взимат за учители!? Нали елементарната логика говори, че Америка сме я открили ние, американците. Затова и се нарича Америка.

По интересно беше по география. Колко много интересни неща стават по света! Например, учителат разказа, че има такава страна Африка. В столицата и — Египет — има триъгълни небостъргачи, в които живеят зли руски мумии. И защо тези руснаци никъде не ни оставят на мира?..
Вечерта бях на купон в Лесли. Събрахме се към 40 човека. Приятелят ми Джим сви от баща си 2 бутилки бира. Всички така се изпонапихме, че оповръщахме басейна.

7 април

   Днес е почивен ден. Искаше ми се да поспя повече, но баща ми ме накара да играем бейзбол на поляната пред къщи. Отначало беше скучно, но после влязох в ритъм. Толкова е увлекателно — три часа поред да си подхвърляте топка от разстояние 3 метра. Забележителен спорт и много интелектуален!
   След обяд баща ми ме накара да гледаме по телевизията обръщението на президента Буш. Изкарахме страхотно: ядохме пуканки и слушахме президента. Той говори за това, колко е важно за Америка да бомбардира всички, защото иначе всички тези примитивни народи не разбират какво щастие им носи нашата страна. Никога не съм можел да разбера, защо тези глупаци се възмущават, когато ги бомбардираме. Нали без това те никога няма да научат вкуса на кока-колата и хамбургера, а, значи, няма да построят демокрацията. Боже, пази Америка — страната, готова да ощастливи всеки. А ако някой не иска да бъде щастлив — ние винаги можем да го накараме.
   След обръщението на Буш ние цялото семейство дълго пяхме американския химн и плакахме от осъзнаването на своето величие и от разбирането на божествената мисия, дадена ни от Господ.
На вечеря с баща ми пак правихме състезание за най-шумна пръдня. Победи кучето. Беше толкова силно, че уплашените съседи с викове «Руснаците идват!» се скриха в мазето. Уговаряхме ги да излязат чак до тъмно. Добре че накрая се сетих да им кажа, че утре в най-близкия супермаркет има разпродажба и ще могат да си купят електрически пъпочистачки с 10 процента по-евтино от обичайното. Веднага изскочиха…

   Край, аз реших — обезателно ще стана географ. Искам също като тях да изучавам тази прекрасна наука — геометрията. Днес учителят ни проведе забележително занятие! Разказа ни за далечната страна, наречена Русия. Аз и по-рано много знаех за тази дива държава. Например, на всички е добре известно, че руснаците — те са кръстоска на мечка с човек, хранят се със спирт и брезови клонки, живеят в тайгата в дълбоки дупки, а по празниците запалват Кремъл и танцуват казачок около него.
   След разказа на учителя аз знам за Русия сигурно повече отколкото нейните жители. Например, в тази страна има американски резерви от нефт и газ. Когато ни дотрябват, ще отидем да си ги вземем. Освен това в Русия има месторождения на червен и черен хайвер, а също залежи на водка и пелмени. Руснаците варварски хабят тези богатства: изяждат ги и ги изпиват, за сметка на бъдещите поколения американци. Истинска империя на злото!

След училище отидох при психоаналитика си. Посещавам го два пъти седмично. Той ми дава съвети и ме учи как да живея. Днес ме научи да пускам водата в тоалетната. А аз винаги съм се чудил защо така ни вони в тоалетната. Трябва да разкажа на нашите — колко ще се изненадат, като научат…
Вечерта играх на тетрис. Убийствен екшън! Обаче на трето ниво ми разказаха играта… След това се порових из порносайтовете http://www.pentagon.com и http://www.whitehouse.org. Стана ми направо като за световно! Удовлетворен от изминалия ден и от дясната си ръка, легнах да спя …

24 април

Днес по математиха се учихме да броим до десет. Много е трудно. Сега разбирам, защо учим това чак в горните класове. Успях да стигна до седем. Учителят ме похвали. Аз него също.
След това имахме физическо. Докато приятелите ми шпионираха момичетата под душовете, аз шпионирах учителя по физическо. Така се увлякох, че не съм забелязал как всички са се измили и са започнали да шпионират мен.
Голямото междучасие Боб домъкна пистолета на баща си и почна да стреля по момичетата. Голям купон беше! Момичетата пищяха и се опитваха да избягат, но Боб ги настигаше и ги довършваше с контролен изстрел в главата. После дойде полиция и незнайно защо прибраха Боб. А той само се забавляваше. Нас веднага ни пуснаха в къщи.

8 май

Днес имахме необичаен урок по история. Учителят ни разказа как точно преди 28 години американските войски са превзели Берлин и са победили Германия. Оказва се, че през 1958-ма кървавият диктатор Садам Хюсеин, който тогава управлявал Германия, нападнал Лондон и бомбардирал столицата му Варшава. Немците на танкове и велосипеди превзели Париж, Брюксел, Киев и Биробиджан. След окупирането на Биробиджан Съединените Щати изгубили търпение, и те се включили във войната. Отначало бомбардирали немците в Афганистан, след това в Сирия, и след това в Дисниленд. Немците започнали да отстъпват. След това американските войски обкръжили Германия и с точкови удари разрушили целия Берлин, развявайки звездно-раираното знаме над Айфеловата кула. Саддам Хюсеин го заловили в едно берлинско предградие, където се криел в мазето на един супермаркет. Кървавият диктатор бил осъден и и изпратен на каторга на остров Света Елена. А всички народи по света в общ порив аплодирали храбрите войници на САЩ и ги засипвали с цветя, плодове и зеленчуци. Така завършила втората световна война, след която на всички кървави диктатори им станало ясно:
от демокрацията още никой не е избягал жив...

11 май

Днес след училище ни водиха на картинна галерия. Намерили с какво да ме впечатляват: мацаници някакви, голи жени. Аз в интернет и по-готини съм виждал. Джим залепи дъвка на някаква картина на стената, а Лесли успя да отчупи пръст на едната скулптура.
Когато автобусът ни вече тръгваше, в галерията започна паника. Някаква стара баба тичаше и крещеше: "Тя струва милион и половина долара!" Ние с Джим и Лесли си намигнахме, това е нашият принос в световната култура. Постъпихме като истински американци.
Вечерта с баща ми ходихме на хокей. Тъкмо започна първото полувреме и една шайба ме нацели право в десятката. Свестих се в болницата. Докторите учудено клатиха глави: даже и сътресение на мозъка нямах!

Не се учудвайте,че не знаят къде е България...