Котленските мъже често ходели на гурбет в Добруджа.
Отглеждали огромни стада овце. До 450 хиляди овце са имали котленци
там. През годината не забравяли своите семейства. Изпращали им по три
максуля (пратки) с кервани - каруци, натоварени с кашкавал, сирене,
масло, пастърма и голямо количество вълна, която стопанката на къщата
обработвала с помощта и на най-малките деца в семейството. Всички
вземали участие в трудовия процес. На младите мъже не им оставало време
да се оженят, тъй като не са се връщали година, две, че и три. Когато
родителите харесали някоя мома котленка, за да я запазят за момъка, те
го сгодявали. Само че той не присъствал на годежа, а го замествал
неговия калпак.
На една тава слагали калпака в единия ъгъл, от
другата страна съд със смокини, по средата китка здравец, завързан с
червен конец, и една златна паричка и така го годяват. А майката пише
писмо на своя син:
"Пишъ ти, синко, дъ ти кажъ и дъ
тъ зърадвъм, чи ний с бачъ ти тъ гудихми зъ Тонкъ, булинътъ ти
Йовчувчинъ. Многу хрисимъ и ръботнъ мума. Ут стан ни слазя и хуркъ ни
изпущъ. Гудежът беши какту му й ридъ. Зънесухми иднъ тавъ смукини.
Гудихми кълпакя ти нъ тавътъ. Зътъкнъхми му чървенъ киткъ. Зъбодухми нъ
муматъ стъмбол нъ чървену кунче и здравец. Гулемият ълтън шъ държим зъ
сватбътъ.
С поздръв ут синцъ ни - мамъти."
Стоплила се овчарската душа, закопняла по непознатата мома и в изблик
на нежност Христо, така се казвал годеникът, пише на Тонка:
"Драгъ ми Тонке,
Многу ти здрави ут мени ду теби и ут теби ду мени. Мамъ ми писъ, чи мъ
гудили зъ теби и аз многу съ зърадвъх. Зъ мени ъку питъш, аз съм дубре
и моля богъ зъ твойту дръгуценну здрави. Имъши крастъ пу уфцети, ъмъ я
изцирихми. Многу ми й мъчну, чи ни съ случих нъ гудежъ, дъно нъ
сватбътъ съ случъ.
С поздръв: твой гудиник - Христу булин Цонин"
Ама един тарикат котленец си харесал една мома добруджанка. Оправил си положението там и за Нова година пише писмо:
"Мили мамо и тате, зъ Новъ гудинъ пристигъм с наследник, дъно ни мъ уженити ду тугавъ."
|
